ДЕТЕЛИНА СТАМЕНОВА
COVID-19 кризата показва кой обича диктата и кой свободата
Време за четене: 6 минути
Детелина Стаменова е психотерапевт и психолог. Работи с индивидуални клиенти и в корпоративни програми, които са добър начин за представянето на темата за менталното здраве пред по-широки аудитории. Пише и говори за сложния свят на хората в блог и подкаст.
Живеем в ситуация на пандемия от над година. Какво наблюдавате през последната година в психиката на клиентите си?
През последната година при мен дойдоха хора, чиито проблеми са провокирани от ефектите от COVID-19 като изолация, страхове, реакции на околните. В клиентите си виждам по-голяма готовност за дълбоки разговори от самото начало на започване на терапия. Едновременно забелязвам и че важните теми продължават да са малко – любов, смърт, смисъл и цел на живота. Хората започнаха да говорят и да си спомнят сънищата си повече, което е един очакван и естествен процес. Наблюдавам, че самотата много по-трудно успява да се скрие, няма къде заради затваряне на граници и врати – и много хора останаха срещу себе си и им се наложи да се вгледат в ценностите, в решенията си, в партньорите, в илюзиите си, във възможностите си, в децата си.
Какво се променя в клиентите Ви?
Очакванията им за бъдещето, всъщност липсата на планиране на бъдещето е голяма криза на онези, които са имали желание да постигнат неща, които вече са невъзможни към момента, дори това да е пътуване. Променя се скоростта на взимане на решения и понякога начина. Още в началото на обстановката един наблюдателен мъж беше споделил как си проличават лицата на хората и как кризата показва кой иска да бъде управляван, кой иска да е независим, кой обича диктата и кой свободата.
Как се отразява изолацията на семействата?
Хората се срещнаха в домовете си и не винаги харесаха това, което откриха там – било като партньор, дете или родител. Много двойки се разделиха буквално, за други кризата започна и само времето ще покаже какво ще се случи.
Хората се срещнаха в домовете си и не винаги харесаха това, което откриха там.
От друга страна обедняването също е факт, както и тревожността на възрастните и от това се увеличи домашното насилие, което винаги е бомба със закъснител за психичното здраве.
Какво се случва с домашното насилие и на какво се дължи ръста в световен мащаб?
Увеличава се, а ръста му е вероятно закодиран в толкова много нерешени проблеми като липсата на равно заплащане на половете, неадекватна защита на битово ниво от посегателство, конкретно в България и разбира се, икономическата несигурност. Растежът на моралният тормоз също се увеличава – това са онези лоши отношения, в които няма уважение към мнението на партньора, които започват от задявки и подигравки, подценяване, които бавно ерозира самооценката.
Какво се случва с хората с хранителни разстройства?
Забелязвам, че пълзящо започват да се проявяват форми на хранителни разстройства, които не са толкова добре познати като орторексията, която е маскирана добре зад полезно хранене. Родителите, които се опитват да общуват с децата си често пъти успяват да усетят проблемите навреме.
Имам наблюдение, че в една част от случаите на хранителни разстройства при тийнейджъри причината за това е изолацията. Тези дейни, можещи и умни умове са затворени между стените на стаите си и това провокира да създадат контрол, който лесно се получава чрез контрол на калориите или чрез физическо изтощение. Притеснена съм, че хората с булимия (включвам и злоупотребяващите с лаксативи) страдат в самотата си и че ще им трябва доста време, преди да потърсят помощ.
В част от случаите на хранителни разстройства при тийнейджъри причината за възникаването им е изолацията.
Преяждането, заради домашно-работния офис също расте и това ще доведе до поредица от взаимосвързани проблеми, като липсата на контрол върху храната е свързана и със самотата.
Какво се случва с децата по време на COVID-19 кризата?
Децата са невидимите жертви – може да са само преносители и в повечето случаи да го карат леко, но повечето от тях бяха пред екраните на онлайн обучението и на телефоните си повече от колкото бихме искали и това тепърва ще проверим какъв ефект има върху тях като хора. Това, че бяха нарочени за преносители до голяма степен беше проблем за много от тези, с чиито родители говорих през есента. Липсата на общуване на живо между връстниците според мен е опустошителна и се надявам, че лятото ще им помогне да преодолеят, поне отчасти, този пропуск
Какви са методите на справяне с кризата на отделния човек?
Личните ресурси, които имаме, заложени в детството, са онези стълбове, на които строим своето спокойствие. Затова и вниманието и уважението към детското развитие от една страна – защото едно дете, отгледано с уважение и спокойствие е по-здраво физически и психически – и от друга развитието на собствените ни способности да се разбираме, анализираме, уважаваме и успокояваме себе си във времена на криза и непрекъснатата адаптация, която тече през последната година. Времената на криза може да са времена и на растеж, понякога невидим.
Наблюдавате ли споделена травма и очаквате ли такава на поколението, преживяващо кризата?
Ковид-годините ще бъде травма и тепърва ще оказва влияние върху всички. Заради икономиката, която след криза отива в растеж, раната от ковид при някои няма да се прояви сега, а ще гноясва, за да излезе след десетилетия.
Бедността, загубата на бизнес или работа, страховете на родителите ще са причина за нея. Семействата, които са загубили близък от ковид или някой от семейството е бил в критично състояние тепърва ще им се наложи да поставят на картата на живота си събитието и да преодолеят своите болка, неприемане, гняв, тъга.
Промени ли се отношението на хората към смъртта? А към качеството на живота?
Смъртта е тема табу в България. В тази критична година излезе детската „Книга на смъртта“, което само по себе си е огромна крачка за темата
Предполагам, че различните форми на психотерапия ще стават все по-популярни.
Само този, който е преживял лична загуба и е посмял да говори за нея, да си позволи да я осмисли, да я изживее с цялата й сила, може да си позволи продължи да живее пълноценно. Спектакълът „Животът е сън“ по Педро Калдерон де ла Барка в театър Азарян е също от тези инструменти, през които ние можем да се срещнем с тази тема.
Какво се случва с човешката близост?
„Прегръщачите“ няма кой да ги спре – те ще си намерят друг, с който да се прегърнат, дори да са облечени със скафандри. Но тези, които не са били отгледани с физическа близост, вече им е по-трудно да си я потърсят и оттам страдат, копнеят за нея… Близостта беше загубена за много хора, а това е цял един голям, огромен океан от отношения, от радост, от възможност за среща през сетивата ни.
Какви са прогнозите Ви за следващите 10 години във връзка с психично здраве и ковид кризата?
Откъде да започна… Предполагам, че на поколението, което сега влиза или е в пубертета, ще им е по-трудно да имат поне в началото, любовни връзки, каквито сме наблюдавали досега. Ще се прояви травмата за хората, които са починали от ковид, или са го прекарали трудно болестта, тези, които са крили болестта. Ще продължи сериозно разговора за саморегулацията при употребата на интернет и социални мрежи. Ще има хора с „ръждясали челюсти“, на които ще им е трудно да говорят по телефона и ще изпитват дискомфорт от друго, освен общуване онлайн.
Алкохолът е тихо решение на хората да се борят с тревожността и затова предполагам, че дори без да говорим за алкохолизъм, все пак ще има хора, които ще се борят с една по-лека, но сериозна форма на зависимост. Предполагам, че различните форми на психотерапия ще стават все по-популярни, но не само – различни форми на по-философски разговори с приятели, книги за самопомощ… Както и повече пространство за всякакви духовни течения, религиозност – включително и секти.
Можем ли да говорим за някакви уроци от тази кризата и какви са те?
Ще отговоря с цитат от Еклесиаст. Винаги когато го препрочитам, откривам нов смисъл. „Каквото е било, пак ще бъде, и каквото се е правило, пак ще се прави – няма нищо ново под слънцето. Случва се да казват за нещо: „виж, на, това е ново“; но то е било вече през вековете, що са били преди нас. Няма спомен за миналото; па и за това, що има да стане, няма да остане спомен у ония, които бъдат отпосле“, глава 1, стихове 9-11 на Еклесиаст.
Какво се промени лично за Вас в човешки план?
Станах много по-грижовна към себе си и определих по-ясно кои са важните неща за мен. Загубих желанието си да влизам в спорове, а започнах да гледам нещата от перспективата на това кое е по-подходящо за мен в настоящия етап на живота ми, кое ще ми даде повече усещане, че използвам смислено времето си и това ми даде усещане за вътрешен център.
Интервюто с Детелина Стаменова е част от проекта ми „Как живеем?, който изследва психологическите последници на пандемията от COVID-19 и представя професионалистите от първа линия на душата. Прочетете повече.
Ако искате да разкажете своята лична история, последвайте Instagram акаунта на проекта.
Автор: Вера Гоцева
Вера Гоцева е журналист, фотограф, обучител по фотография и автор на проекта „Как живеем?“, документиращ психиката и вътрешните ни преживявания в пандемията от COVID -19.